За книгата: 1996 г. / „... Болницата винаги беше претъпкана. Не само жителите на Адис Абеба бяха лекувани от руски лекари. От изгладените от ветровете плата, от речните долини, уловени в мрежи от лиани, по пътеки и извън пътища, пеша и на мулета, сами и на семейства, северняците на Тигре и южните на Сидама, харарите от Харар и околностите му, амхарите, най-многобройните в Етиопия, идват тук и хора от племето хамир, вероятно най-малкото в страната... Край стените на болницата звучеше многоезичен разговор - понякога богат на гласни, гладък , като полюшване на трева по пасбищата, понякога диво възклицателно, като силен планински поток, понякога глухо, гърлено, сякаш идващо от задушните клисури. И облеклото, и моралът, и навиците - много бяха различни сред пациентите на руските лекари, но изражението в очите беше същото - доверчиви и благодарни, всеки ден идваха три хиляди, а понякога и повече , която сега се нарича улицата на Русия. …»